Всяка промяна в Закона за движение по пътищата неизбежно отваря дебат за това кой е „по-защитен“ и кой – „по-уязвим“ на пътя. От септември месец влязоха в сила нови изменения в Закона за движение по пътищата, насочени както към шофьорите, така и към пешеходците.
Всяка промяна в Закона за движение по пътищата неизбежно отваря дебат за това кой е „по-защитен“ и кой – „по-уязвим“ на пътя. От септември месец влязоха в сила нови изменения в Закона за движение по пътищата, насочени както към шофьорите, така и към пешеходците. Към днешна дата темата за пресичането на пешеходците е все толкова актуална. Ако погледнем назад във времето от 2007 година до 2025 година, можем да проследим как законодателят е изменял разпоредбата на чл. 113 от ЗдВП, отнасяща се до задълженията на пешеходците при пресичане на пешеходна пътека.
Темата за пешеходците винаги е била особено чувствителна в България. Всеки ден виждаме как те и шофьорите споделят едно и също пространство – улиците и пътищата. Всеки ден има напрежение: шофьорът бърза, пешеходецът смята, че „има право“, а между тях често възникват опасни ситуации.
От 2007 до 2025 г. Законът за движение по пътищата беше променян няколко пъти и това засегна и пешеходците. Нека проследим пътя на тези промени – от първите задължения до новите правила, които вече са в сила от септември 2025 г.
Какво пишеше в закона преди 2017 година
При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
- преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
- да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
- да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
- да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“
Освен това имаше правило за случаите, когато няма пешеходна пътека наблизо – тогава се разрешаваше пресичане и на друго място, но пак с внимание и при спазване на горните условия.
Това бяха доста строги изисквания, които на практика поставяха голяма отговорност върху пешеходеца.
Промяната през 2017 година – повече права за пешеходците
През 2017 г. се направи малка, но важна промяна.
Задължението пешеходците да преценяват скоростта на приближаващите коли беше премахнато. С други думи – вече трябваше само да се съобразят с това, че има кола, без да е нужно да „изчисляват“ колко бързо тя се движи. Това облекчи хората, защото не всеки може точно да прецени скоростта на автомобил. Законът тогава стана по-благоприятен за пешеходците. Той им даде повече защита и в известен смисъл прехвърли по-голяма отговорност върху шофьорите.
Важното тълкувателно решение от 2016 година
Малко преди тази промяна, през декември 2016 г., Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение. То изясни кога пешеходецът има „абсолютно право“ да пресича и кога може да се счита, че е допринесъл за инцидент (т.нар. „съпричиняване“).
На пешеходна пътека (със или без маркировка, но със знак) – пешеходецът има абсолютно право да пресича, но трябва да спазва и правилата за внимателно поведение. Ако и шофьорът е нарушил правилата за скорост, вината може да бъде споделена.
На светофар със зелен сигнал за пешеходци – отново има абсолютно право да премине. Ако обаче не спазва сигналите, вината може да е негова.
На кръстовище, където тротоарите продължават в платното – пак има право, но трябва да се съобразява с правилата.
Това решение на практика даде на пешеходците повече самочувствие и ги постави в по-защитена позиция.
Новите правила от 2025 година – повече задължения
През септември 2025 г. в закона влязоха нови промени. Този път посоката е различна – върху пешеходците се поставят повече изисквания.
Какво вече е задължително:
Спиране и оглеждане преди пресичане.
➝ Вече не е достатъчно просто да се „съобразиш“. Законът казва ясно: преди да стъпиш на пътя, трябва да спреш, да погледнеш наляво и надясно, и чак тогава да тръгнеш.
Спазване на светофари и сигнали.
➝ Тук текстът е леко променен, но смисълът е същият – трябва да се подчиняваш на светофарите и на регулировчика.
Забрана за прескачане на ограждения.
➝ Този път законът не уточнява дали става дума за вериги или парапети – просто всякакви ограждения.
Забрана за използване на мобилен телефон или друго устройство.
➝ Това е една от най-важните новини. Докато пресичаш, не можеш да гледаш в екрана, да пишеш съобщения или да слушаш музика със слушалки, ако това ти отвлича вниманието.
Задължение да пропускаш релсови превозни средства.
➝ Трамваи и влакове винаги имат предимство – това вече е изрично записано.
Ако няма пешеходна пътека, правилата остават същите – може да се пресича и извън нея, но само ако се спазват горните условия.
Нови санкции и по-високи глоби
Промените не спират само до задълженията – има и по-високи глоби.
100 лв. глоба за:
- прескачане на огради;
- неспазване на светофари и полицай;
- използване на телефон или друго устройство при пресичане.
50 лв. глоба за всички други нарушения.
Шофьорите също получават ново задължение – да пропуснат не само вече стъпилия на пешеходната пътека човек, но и този, който ясно е показал намерение да пресече. Това може да стане чрез жест, чрез поглед или дори чрез спиране на тротоара преди пътеката.
Защо мобилните телефони станаха проблем №1
В последните години най-честата причина за инциденти на пешеходни пътеки е невниманието. А основен източник на това невнимание са мобилните телефони.
Колко пъти сме виждали човек да върви с поглед, вперен в екрана? Някои дори пресичат, докато пишат съобщение или говорят по телефона. Това е опасно, защото:
- Пешеходецът не вижда колата, която се приближава.
- Той не прави контакт с шофьора, за да е сигурен, че е забелязан.
- В случай на опасност, реакциите му са много по-бавни.
- Точно затова новата забрана има огромно значение – тя цели да елиминира този „невидим риск“.
Законът и реалността
На теория новите правила звучат като добра стъпка към по-безопасни улици. Но реалността често е различна. В България броят на инцидентите с пешеходци продължава да е тревожно висок. Много от тях стават именно на пешеходни пътеки – места, които по замисъл трябва да са най-сигурни.
Причината е проста: законът може да казва едно, но ако хората не го спазват, ефект няма. А и физиката е безмилостна – колата има нужда от време и разстояние, за да спре, дори шофьорът да иска да пропусне пешеходеца.
Как да намерим баланс?
Истината е, че пътят е общо пространство. Той принадлежи и на шофьорите, и на пешеходците. Вместо да спорим кой има повече права, по-добре е да търсим баланс.
Шофьорите трябва да намаляват скоростта, да бъдат внимателни и да уважават пешеходците.
Пешеходците трябва да помнят, че предимството не ги прави „неуязвими“. Дори и да са прави по закон, при сблъсък с автомобил те винаги са губещата страна.
Само чрез взаимна отговорност, култура и уважение можем да направим улиците по-безопасни.
Заключение:
От 2007 до 2025 г. законът за движение по пътищата премина от по-строги изисквания към пешеходците, през период на повече права за тях, до ново затягане на правилата. Това показва, че обществото търси баланс между сигурността и свободата. Но колкото и да се променят законите, най-важно остава едно – вниманието и културата на всеки човек на пътя.